Стотици православни християни, десетки духовници и много приятели изпратиха в последния му път протопсалт доц. Димитър Димитров. Опелото на заслужилия и незабравим наш музикоучител и преподавател бе отслужено в Патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски" днес след светата Божествена Литургия.
Светата литургия бе възглавена от Негово Високопреосвещенство Старозагорския митрополит Киприан, който бе в съслужение с Техни Преосвещенства Мелнишки еп. Герасим, гл. секретар на Св. Синод, и Велбъждски епископ Исаак, втори викарий на Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит, архим. Василий, протосингел на Софийска св. митрополия, архим. Стефан, брат на Троянската света обител и духовници.
В 12 часа започна опелото на протопсалт доц. Димитър Димитров, в отслужването на което се присъединиха и Техни Преосвещенства Белоградчишкият епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит, Тивериополският епископ Тихон, викарий на Българския патриарх, архим. Евтимий, духовен надзорник на Софийска епархия, множество столични свещеници, протодяконите Александър Нешев, Иван Петков и Деян Коруноски.
Митрополит Киприан произнесе слово, в което каза: "Със скръбни сърца, но и с неизменна вяра във Възкресението на Христа Спасителя, което е залог за възкресение и живот вечен и за онези, които са Христови, изпращаме в днешния ден една от най-ярките личности в живота на светата ни Православна църква – протопсалт доцент Димитър Димитров. Изпращаме го тук, в храма, на който той отдаде може би най-много от своите сили и от щедро даруваните му от Бога таланти, дирижирайки повече от четири десетилетия хора на Патриаршеския катедрален ставропигиален храм-паметник „Свети Александър Невски“. Храмът, чиито богослужби бяха украсявани толкова дълго от Патриаршеския акапелен хор, ръководен от маестро Димитров, в днешния ден отдава последна почит на своя вдъхновен и всеотдаен диригент. На човека, който допринесе толкова много не само за богослужебния живот в този свят Божи дом, но – като музикоучител и преподавател на стотици и хиляди църковни псалти и студенти по богословие – дал своя принос и към цялата ни света Църква. Защото храмът и Църквата, това сме всички ние – духовенство и Божи народ, в единство и единомислие, споделяйки днес скръбта за скъпия на сърцата ни събрат, Божия раб Димитър, прекланяйки се пред светлия му образ, с жива надежда, че Господ Бог ще го приеме при Себе Си, в Своето вечно Царство на светлината, и ще му въздаде щедро за всички негови трудове в прослава на Неговото свято име. Житейският и творческият път на маестро Димитров ще останат завинаги образец и пример за всички нас..."
Заупокойните песнопения бяха изпълнени от смесения хор при Патриаршеската катедрала, който хор доц. Димитров води до последно. Камерният хор "Св. Йоан Кукузел - Ангелогласният", чийто основател е доц. Димитър Димитров, също изпълни песнопения по време на прощаването с него. Множеството православни християни, дошли да се сбогуват с достойния музикоучител и диригент, изпълниха Патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски" и със сълзи на очи се помолиха на Бог да упокои душата на протопсалт Димитър и да го всели в Своите вечни жилища.
От млада възраст той бе възпитан религиозно-нравствено и закърмен с любов към Бога, своите ближни и църковното пеене. Бог насочва неговите стъпки към Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“, а след нейното завършване - и към Духовната академия. Успоредно със своето следване доц. Димитър Димитров учи и в Държавното музикално училище. След завършване и на двете школи пет години следва и завършва задочно Теоретичния факултет на Българската държавна консерватория със специалност „Музикална педагогика“. Преди повече от 50 години става съосновател и диригент на прославения Камерен ансамбъл „Св. Йоан Кукузел-Ангелогласния“. Преди повече от 40 години е назначен от Св. Синод за преподавател по музика в Духовната академия „Св. Климент Охридски“ (сега Богословски факултет при СУ), където и получава научното звание доцент. Много са неговите ценни изяви като педагог и в други богословски и светски школи. Високо се оценяват трудовете му като изтъкнат хоров диригент и активен участник в музикалния живот у нас и в чужбина. Затова, по достойнство, през 2002 г. той е обявен за „Музикант на годината“, Св. Синод го удостои с ордена на Българската православна църква „Св.св. Кирил и Методий” I-ва степен.
Като диригент на смесения хор при Патриаршеската катедрала през тези 46 години, той достойно продължаваше делото на своите знаменити предшественици: Апостол Николаев-Струмски, Добри Христов и Ангел Попконстантинов. Под неговто умело ръководство този хор има значим дял в богослужебния живот на Патриаршеската катедрала и принос в българското църковнопесенно изкуство.
Бог да го прости! Вечна и блажена да бъде паметта му!