Смесен хор при ПКСХП „Св. Александър Невски“

Живото благолепие на Божия дом – величествената патриаршеска катедрала св. Александър Невски в София – това е неговият хор. Още от освещаването през 1924 г. богослуженията са огласени от многогласно акапелно хорово пеене и това е единственият храм в България, в който песнопенията и в празничното, и във всекидневното богослужение се изпълняват хорово-многогласно, а не монодично.

Освещаването на храм-паметник „Св. Александър Невски“ се извършва в продължение на три последователни дни – 12, 13 и 14 септември 1924 г., като за богослуженията са ангажирани едни от най-изявените хорови колективи и диригенти в София. Липсата на подготвени български църковни хорове в областта на Всенощното бдение вероятно е причина за вечерните служби да са поканени хорът на руската легационна църква (на 11 и 12 септември), както и софийските семинаристи по източен напев (на 13 септември)[1]. На тържествената литургия на 12 септември при освещаването на централния престол, посветен на Св. Александър Невски песнопенията изпълнява сборен хор, ръководен от Николай Николаев, диригент на хора при храм „Св. Неделя“[2]. На 13 септември при освещаването на северния престол, посветен на Св. св. Кирил и Методий богослужението огласява хора на Добри Христов от храм „Св. Седмочисленици“ в София. На 14 септември при освещаването на южния престол, посветен на Св. Цар Борис на литургията песнопенията изпълняват пеците от хора на Софийската духовна семинария под диригентството на Апостол Николаев-Струмски. Именно на учениците от Семинарията и на техния учител по музика Струмски след това е възложено да поемат службите на всенощно бдение и св. Литургия в неделни и празнични дни. Тази ситуация продължава цели три години, като учениците по инициатива на тогавашния Ректор на Семинарията, Велички еп. Михаил (по-късно Доростолски и Червенски митрополит) пеят безвъзмездно и даряват полагащите им се възнаграждения за издържка на български духовници, които се обучават в чужбина[3].

През 1927 г. църковният композитор и диригент Апостол Николаев-Струмски (1886-1971) сформира смесен хор към храма, като част от певците мъже са порасналите вече бивши семинаристи. Много голям дял от забележителното църковно хорово творчество на автора е написано и публикувано през годините, в които Струмски ръководи хора, в това число представеното на Св.Синод през 1926 г. цялостно последование на литургичния цикъл. Голям отзвук има и диригентската му дейност, като през 30-те години катедралният хор изнася поредица от концерти в София, Плевен, Велико Търново, Варна, Стара Загора, Пловдив, реализират няколко концерта и в Будапеща (Унгария). Помощник-диригенти на Апостол Николаев-Струмски са Ангел Манолов – негов ученик от Софийската семинария, а също основател на Академичния хор, който днес носи неговото име[4], Ангел Попконстантинов, както и Христо Кодов, който за известен период дирижира състава след освобождаването на Струмски от поста[5].

С точка 4 от Протокол № 7 от 23.10.1934 г. настоятелството на Екзархийската катедрала „Св. Александър Невски“ потвърждава вече взетото решение за освобождаване на Струмски от поста диригент на смесения хор. В следващо заседание от 27.12.1934 г. (Протокол № 8, т. 4) за главен диригент на хора на катедралата е назначен проф. Добри Христов (1875-1941)[6], който поема хора през 1935 г. По това време проф. Добри Христов с цялостната си дейност на композитор, музикален теоретик и хоров диригент, вече е възприет като една от най-крупните фигури в българската музикална култура. Със смесения хор на катедралата той дирижира много самостоятелни духовни концерти извън храма, като през 1938 г. е изнесен концерт по Радио „София“ и 10 концерта през страстната седмица.  Поставя се началото и на уникалната нототека на „Св. Александър Невски“, която непрестанно се попълва с нови творби. Много от боговдъхновените църковни композиции на проф. Христов, сред които дялове от св. Литургия, както и всички авторски песнопения от последованието на Вснощно бдение са написани за смесения хор на катедралата и до днес са част от основния му репертоар.

Помощник-диригент на проф. Христов в работата с хора е Ангел Попконстантинов (1905 -1981), който съвсем естествено го наследява след кончината му през 1941 г. Изтъкнат диригент, композитор и педагог, Ангел Попконстантинов ръководи хора в продължение на 36 години – от 1941 до 1978 г. В този период той създава специално за хора много църковни песнопения и своята Св. Златоустова Литургия, които се изпълняват до днес. Сред привлечените от Попконстантинов в хора млади певци още във времето, в което главен диригент е Добри Христов, е именитият Борис Христов, с когото са близки приятели и се познават от съвместанта си работа в хор „Гусла“. Именно от балкона на Патриаршеската катедрала са едни от първите стъпки към голямото изкуство на изключителния по своите тембър, интерпретация и техника на вокалното майсторство български бас. Благодарение на изявите си с хора на „Св. Александър Невски“ Борис Христов печели стипендия от правителството на Царство България (с личното участие и подкрепа от страна на Цар Борис III), за да учи пеене в Италия. През 1965 г. басът е за първи път в родината след заминаването си по повод смъртта на своя брат Николай. Дошъл в храм-паметника да запали свещ, в паметната книга на Патриаршеската катедрала той записва: „с душевно преклонение и умиление пред Божия храм „Св. Ал. Невски“, в който се утвърди моята християнска вяра, вместе с музикалното ми възпитание в църковно-славянската музика“, подпис: Борис Христов, 19 юли 1965 година. По-късно, през 1976 г. в Патриаршеската катедрала той прави първите си записи на църковно-славянска музика в България. За тях, въпреки наличието на първокласни държавни хорове по онова време, Борис Христов предпочел за партньор хора на храм-паметника „Св. Александър Невски“ под диригентството на Ангел Попконстантинов. Помощници на Попконстантинов през годините са диригентите Михаил Арнаудов, Симеон Николов Димитров (по-късно Български патриарх и Софийски митрополит Неофит), Мирослав Попсавов.

През 1978 година Ангел Попконстантинов предава диригентската палка на доц. Димитър Димитров (1943 - 2024), който продължава традициите на своите предшественици, като поддържа и обогатява огромния репертоар на хора. Той ръководи състава с всеотдайност и професионално майсторство цели 46 години, през които се превръща в емблема за православната музика в България: преподавател по църковна музика в Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, основател и диригент на световно известния камерен ансамбъл „Св. Йоан Кукузел – Ангелогласният“, дългогодишен ръководител от 1977 до 1990 г. на Представителния смесен хор на Врачанска света митрополия, лектор по църковна музика в Пловдивския университет (филиала „Любен Каравелов” в гр. Кърджали), както и по „Богослужебен ред” в Държавната музикална академия, София, съосновател и дългогодишен председател на секретариата на Международния фестивал за православна музика „Св. Богородица – Достойно есть”, гр. Поморие. Под диригентството на доц. Димитров смесеният хор към ПКСХП „Св. Александър Невски” има значим дял в богослужебния живот на катедралата и принос в българското хорово църковнопесенно изкуство. Маестрото осъществява записи на грамофонни плочи, CD и DVD, както и редица концертни турнета в Европа, сред които авторитетни музикални фестивали като Солун – Европейска столица на културата (Гърция), Лисабон – Фестивал на двата океана „Гласове от небето“ (Португалия), „Wratislavia Cantans“ – Вроцлав (Полша), Трети Рождественски фестивал за църковна музика в Москва – 2013 г. (Русия) и др. По решение на Св. Синод на БПЦ в знак на внимание и за заслуги към Църквата през 2013 г. доц. Димитър Димитров е награден с църковен орден „Св. св. Кирил и Методий” – І степен, през 2018 г. получава званието „Протопсалт на Българската православна църква“ за изключителни заслуги на църковно-музикалното поприще, а през 2023 г. орден „Св. Йоан Кукузел“ за заслуги към православното музикално творчество, както и най-високото отличие на Съюза на българските музикални и танцови дейци „Кристално огърлие“. Помощник-диригенти на доц. Димитър Димитров през годините са Мирослав Попсавов, Вълко Христакиев, Татяна Коцева-

Христова, Георги Еленков, Мария Вълчанова. След кончината на доц. Димитров в началото на 2024 г. дейността на ръководител на състава е поета от д-р Георги Еленков, а втори диригент е д-р Мария Вълчанова.  Георги Еленков постъпва като помощник-диригент в смесения хор на ПКСХП „Св. Александър Невски“ от празника Пасха през 2013 г. За краткото време, в което е начело на състава през 2024 г., той реализира с певците различни изяви – концерт в старинния столичен храм Св. София (април, 2024), дебютират в юбилейното XX издание на фестивала „Св. Богородица – Достойно ест“ в гр. Поморие (юни, 2024), участват и като специални гости на Сливенския митрополит Арсений на второто издание на Международния хоров фестивал за музика сакра „Богородице, Дево, радуйся“ – гр. Несебър през септември, 2024 г.  В края на м. юни Еленков дирижира хора в тържествената церемония по интронизацията на Негово Светейшество новоизбрания Български патриарх и Софийски митрополит Даниил.

Георги Еленков е музикален продуцент в Българското национално радио, доктор по Хорово дирижиране, главен асистент към катедра „Дирижиране и композиция“ при Теоретичния факултет на НМА „Проф. Панчо Владигеров“, където преподава и дисциплината „Църковна музика и богослужебен ред“.

Диригентите, хористите и солистите на смесения хор при ПКСХП „Св. Александър Невски“ съхраняват традицията и развиват богатото наследство на този емблематичен хор вече цял век. Той е истинска школа за изпълнителите и от него са започнали своята музикална кариера много прочути български оперни певци. Спецификата на акапелното изпълнение и прекрасната акустика на храма правят звученето на състава вълнуващо и неповторимо. Патриаршеският хор още от основаването си е неразривно свързан с историята на храм-паметника „Св. Александър Невски“, участва във всички църковни събития и празнични богослужения на големите християнски празници в катедралата. Хорът е носител на златен медал на Българската православна църква „Св.св. Кирил и Методий“.

Издания със записи на Смесения хор на ПКСХП „Св. Александър Невски“:

• Грамофонни плочи – 1976 г. с прочутия Борис Христов; 1983 г.; 1984 г.
• CD за DUOPHON (Германия);
• 1999 г. CD в чест на 2000 г. от Рождество Христово и 70-годишнината на хора;
• 2000 г. двоен CD албум с Пасхалната Златоустова Св. Литургия за първи път в България;
• 2005 г. Филм-импресия „А Touch of Eternity“ (DVD);
• 2007 г. CD „Великден“, издаден от вестник „Труд“;
• 2017 г. сборен двоен CD албум „Воскликните Господеви“ по повод 90-годишнината на Смесения хор при ПКСХП „Св. Александър Невски“;

[1] Освещаването на храма-паметник „Св. Александър Невски“. – Църковен вестник, 1924, бр.33-34-35, с.7-9.

[2] Попвасилев, Г. За хора при храм-паметник „Св. Александър Невски“. – Църковен вестник, 1982, бр.24, с.7-8.

[3] Пак там.

[4] Венкова. С. Апостол Николаев-Струмски: живот, вдъхновен от музиката. С., 2016.

[5] Хоровото пеене в храма-паметник „Св. Александър Невски“ (По случай 50 години от освещаването на храма) – Църковен вестник, 1974, бр.29, с.3.

[6] Григоров, Д. Църковно-музикалната дейност на Добри Христов (1875-1941). Сливен, 2009, с. 52-53.