Панихида по повод десетгодишнината от кончината на президента Жельо Желев бе отслужена днес в Патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски" от Негово Преосвещенство Мелнишкият епископ Герасим - гл. секретар на Св. Синод. Той бе в съслужение със ставр. ик. Костадин Гаврилов, ставр. ик. Кирил Дидов, прот. Антоний Милушев и протодякон Деян Коруновски. Песнопенията бяха изпълнени от квартета при катедралата, под диригенството на Иван Янакиев.
В края на заупокойното богослужение епископ Герасим прочете слово от името на Негово Светейшество Българския патриарх Даниил, в което се казва: "Споменът за онези, които смъртта е отнела от нас, неизбежно насочва мислите ни към бързопреходността на нашия земен живот. В такива моменти всички ние – вярващи и невярващи, надяващи се или съмняващи се – неминуемо разсъждаваме върху смисъла на съществуването и последната участ на човека. Независимо от нашите убеждения и от онова, което външно заявяваме, дълбоко вътре в нас, по най-съкровен начин чувстваме и знаем, че животът на човека не свършва с раздялата при хладния гроб. Напротив – тъкмо в тези моменти нашата надежда в Бога е най-силна и независимо от цялата мъка и печал, ние не скърбим безутешно, защото вярата, вложена най-дълбоко в нас, ни припомня, че Бог ни е сътворил не за тление и смърт, а за живот в пълнота и изобилие (срв. Иоан 10:10) – по образа и подобието на Самия Него, Който Сам е живот и Извор на живота... Годините минават, времето следва своя ход и за мнозина от нас свободата, в която живеем днес, отдавна се е превърнала в нещо най-нормално – едва ли не подразбиращо се от само себе си; нещо, с което ние се раждаме; нещо, с което и в което е най-естествено да живеем. И това е напълно вярно, стига само да осъзнавахме, че за да я има тази наша свобода, тя е била измолена, изстрадана и извоювана от нашите достойни предци, които жертвайки безметежното си съществуване, а мнозина от тях и с цената на живота си, са се борили за нея като за най-скъпо човешко достояние. На всички тези светли личности, достойно място сред които заема и покойният наш президент Желю Желев, ние винаги ще оставаме длъжници, а благодарността и признателността ни към тях може и трябва да се изразява във вярното следване на техния пример, в отстояването на техните идеали, със същата твърдост и безкомпромисност, която виждаме проявена първом в самите тях. Днес, когато сме изправени пред нови тежки предизвикателства и на много места по света милиони хора все още живеят в условията на тоталитаризъм и потисничество, докато в същото време на други места със свободата се злоупотребява до изопачаване на самата идея за нея, ние отново изпитваме остра нужда от мъдростта и разсъдителността на мислители и водачи като покойния доктор Желю Желев. Изучаването и осмислянето в дълбочина на неговото философско и политическо, духовно и чисто човешко наследие е наш дълг, но и наша необходимост. Пътят ни напред е невъзможен без да сме научили уроците, преподадени ни от нашите учители, без да сме усвоили заветите на достойните ни предци, които са извървели този път преди нас и заради нас. Своето запазено място сред всички тях има и винаги ще има борецът за българската свобода и първи президент на свободна България доктор Желю Желев. Сърцеведецът Бог да го прости и упокои в лоното Авраамово, да му отреди място в Своето небесно царство на мира и радостта, дарувайки му покой и вечно блаженство в светлината на Своето лице, а нас да помилва!".
На панихидата в Патриаршеската катедрала присъстваха дъщерята на президента Желев Станка Желева, членове на семейството, близки и приятели, както и общественици, политици, представители на институции и граждани, дошли да почетат паметта му. Присъстваха още Петър Стоянов, президент на България в периода 1997-2002 г., генералният директор на Българската телеграфна агенция Кирил Вълчев, генералният директор на БНТ Емил Кошлуков, председателят на Държавна агенция „Архиви“ Михаил Груев.
